NorwenaAldren (Доротея)
87 210
18 мар. 2022 г., 11:09

Урбанизация 

  Поэзия » Пейзажная, Гражданская, Свободный стих
589 1 3

Сред море от панелни блокове 

стърчат черни въдици-кранове,

набучили на кука мечти,

на лов за човешки души.

Под тях сюблимно тече 

човешки поток по асфалтови вени;

Спорадично зеленеят дробове,

в плен на бетонни ребра,

пушат неволно бензинови пари

а над тях кашлят комини.

Здрачава се. Светват в редичка синапси

по невронната мрежа и

полумъртвият град отваря очи -

в будна кома. 

 

© Доротея Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря! 😊
  • Благодаря! Тишината на ума съживява неодушевеното, за да има с какво да разговаря.
  • Хубави олицетворения! Човек обикновено не се замисля кои са неодушевените неща наоколо. И има въобще такива. Тук всичко е живо. Или почти – в будна кома.
Предложения
: ??:??