18.03.2022 г., 11:09

Урбанизация

947 1 3

Сред море от панелни блокове 

стърчат черни въдици-кранове,

набучили на кука мечти,

на лов за човешки души.

Под тях сюблимно тече 

човешки поток по асфалтови вени;

Спорадично зеленеят дробове,

в плен на бетонни ребра,

пушат неволно бензинови пари

а над тях кашлят комини.

Здрачава се. Светват в редичка синапси

по невронната мрежа и

полумъртвият град отваря очи -

в будна кома. 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Доротея Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря! 😊
  • Благодаря! Тишината на ума съживява неодушевеното, за да има с какво да разговаря.
  • Хубави олицетворения! Човек обикновено не се замисля кои са неодушевените неща наоколо. И има въобще такива. Тук всичко е живо. Или почти – в будна кома.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....