NorwenaAldren (Доротея)
87 210
18.03.2022 г., 11:09 ч.

Урбанизация 

  Поезия » Пейзажна, Гражданска, Свободен стих
431 1 3

Сред море от панелни блокове 

стърчат черни въдици-кранове,

набучили на кука мечти,

на лов за човешки души.

Под тях сюблимно тече 

човешки поток по асфалтови вени;

Спорадично зеленеят дробове,

в плен на бетонни ребра,

пушат неволно бензинови пари

а над тях кашлят комини.

Здрачава се. Светват в редичка синапси

по невронната мрежа и

полумъртвият град отваря очи -

в будна кома. 

 

© Доротея Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря! 😊
  • Благодаря! Тишината на ума съживява неодушевеното, за да има с какво да разговаря.
  • Хубави олицетворения! Човек обикновено не се замисля кои са неодушевените неща наоколо. И има въобще такива. Тук всичко е живо. Или почти – в будна кома.
Предложения
: ??:??