18.03.2022 г., 11:09

Урбанизация

981 1 3

Сред море от панелни блокове 

стърчат черни въдици-кранове,

набучили на кука мечти,

на лов за човешки души.

Под тях сюблимно тече 

човешки поток по асфалтови вени;

Спорадично зеленеят дробове,

в плен на бетонни ребра,

пушат неволно бензинови пари

а над тях кашлят комини.

Здрачава се. Светват в редичка синапси

по невронната мрежа и

полумъртвият град отваря очи -

в будна кома. 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Доротея Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря! 😊
  • Благодаря! Тишината на ума съживява неодушевеното, за да има с какво да разговаря.
  • Хубави олицетворения! Човек обикновено не се замисля кои са неодушевените неща наоколо. И има въобще такива. Тук всичко е живо. Или почти – в будна кома.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...