8 февр. 2019 г., 20:58

Уроборос 

  Поэзия » Другая
606 7 14

Захапа входната врата

завесата на слепия прозорец.

Изохка времето и спря

да дърпа слънцето нагоре.

 

Кафето, с тъмния си дъх

целуна сънения порцелан

и кипна върху неговия сън –

без страх, без угризения, без свян.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??