Захапа входната врата
завесата на слепия прозорец.
Изохка времето и спря
да дърпа слънцето нагоре.
Кафето, с тъмния си дъх
целуна сънения порцелан
и кипна върху неговия сън –
без страх, без угризения, без свян.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Трепач!
Адмирации!!!