Feb 8, 2019, 8:58 PM

Уроборос 

  Poetry » Other
604 7 14

Захапа входната врата

завесата на слепия прозорец.

Изохка времето и спря

да дърпа слънцето нагоре.

 

Кафето, с тъмния си дъх

целуна сънения порцелан

и кипна върху неговия сън –

без страх, без угризения, без свян.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??