23 июн. 2010 г., 15:24

Уроци по контраст

1.4K 0 24

 

Обява:

 

Успивам безсъние.

Рисувам в сиво дъга.

Греша с целомъдрие.

Свиря на тишина.

 

/Умея дори да валя.../

 

 

Тогава:

 

Събуди се

от твоята цветна илюзия,

че си моя любовна прелюдия -

едно Начало, в което ти слагаш край...

ах, позабрави се лекичко май.

Когато искам - аз получавам.

Когато губя е защото оставям.

Ще мине време преди да просричаш

безразлично дали бих могла да обичам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Люсил Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...