Обява:
Успивам безсъние.
Рисувам в сиво дъга.
Греша с целомъдрие.
Свиря на тишина.
/Умея дори да валя.../
Тогава:
Събуди се
от твоята цветна илюзия,
че си моя любовна прелюдия -
едно Начало, в което ти слагаш край...
ах, позабрави се лекичко май.
Когато искам - аз получавам.
Когато губя е защото оставям.
Ще мине време преди да просричаш
безразлично дали бих могла да обичам.
© Люсил Всички права запазени