9 нояб. 2010 г., 12:45

Урок по мъжество 

  Поэзия » Другая
1590 0 33

 

Дойдох си. И след мене заваля.

Отприщиха се всичките потопи.

Не се научих кротко да боля

и да приемам Бога за утопия.

 

Мъжете ми превиваха глави

под кръста на тъй страшното „Обичам!”.

Така и не научиха (уви...),

че няма второ кацане на птиче.

 

И криеха безсмъртния си страх

в удобната качулка на палача.

Пред никого така и не посмях

от слабост, тъй по женски, да заплача.

 

А исках да ме свият в две ръце -

щастлива по библейски... Като глина...

Сълзата ми, по-тежка от перце,

да бъде първородната причина

 

за мъжкия вулкан от тишина,

изригнал във въздишка от гърдите.

Не се научих даже на вина

за чашите горчиви. И изпити.

 

Дойдох си. И оставих им потоп.

От кръста спретнах кораб - толкоз мога.

Научих ги на любовта до гроб.

На повече ще ги научи Богът.

 

 

© Дарина Дечева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Просто прекрасно.Нямам думи !
  • Силно, силно!
    По библейски...
  • Невероятен финал! Браво, Дарче!
  • Аплодисменти за Поезията, която твориш!!!
  • Ти си добър учител Даре...затова идвам на твоята страничка- да уча...та дано посееш повече мъдрост чрез поезията си!
  • Бях тук и си тръгнах, щастлива, по библейски! Целувки, Дар!
  • Дойде си и даде урок...по...всичко, което можеш!!! Обожавам поезията ти...и теб!!!
  • Дарче, а аз какво да кажа, като съм си избрал такива богини като теб да ме учат!?! Ако ми потрябва ангелско крило - при теб ще дойда да го намеря!
  • "Научих ги на любовта до гроб.

    На повече ще ги научи Богът."
    Няма да аплодирам, за да не смутя силното очарование, което носи стиха ти, четох го няколко пъти и не знам колко още ще го чета, Дари...
    !!!
  • Харесах!
    Много!
  • "От кръста спретнах кораб - толкоз мога." - че и цялото стихо!
  • Дарчее, днес го четох толкова пъти и все не ми идват думи за коментар!
    Радвам се, че мога да чета такава поезия!
  • Сложих си го във Фейсбук.
    Поздрави!
  • "Дойдох си. И оставих им потоп.

    От кръста спретнах кораб - толкоз мога.

    Научих ги на любовта до гроб.

    На повече ще ги научи Богът."

    След теб потоп,магия или буря...
    Каквото и да е, но се запомня...
    След теб светът побран във шепа думи
    кънти като камбана преди помен...


  • Научих ги на любовта до гроб.

    На повече ще ги научи Богът.




    След тези думи нямам какво да кажа!С поздравления!
  • Аз... ще се огранича до повторението на коментара на vicont. От мене прибавям само една запетайка.
  • Ами... не мога да спра да го чета!
  • Плашещо красиво...
  • невероятно но факт,ти си винаги точна,цялото ти творчество е вьрхьт,продьлжавам да те чета,браво
  • Няма как...ще те обичаме до гроб с тази твоя извънземна поезия, пък и не само заради нея, Дар-че. Ив
  • Ще ги научи...
    А ти продължавай да (ни) учиш на поезия!
    Ех, че си потоп!
  • Благодаря за поезията! Поздравления!
  • Много хубав стих!
  • Харесва ми
    / по Александр Чулков /

    Харесва ми вятърът тихо да пее
    в спокойния есенен ден.
    Мойте жита... Как зеленеят!
    Очите ти - в тях са... и в мен...

    Харесва ми, когато черна забрадка
    е хвърлила майчицата земя!
    Каква красота! а е толкова кратка,
    преди да я скрие снега...

    Харесва ми да мисля, че ще сме вечни,
    че нашата обич... Тя не умира!
    Натрупваме опит... Колко сърдечност,
    колко и искреност в Пътя намираме?!

    Харесва ми и това, и не лъжа, нали,
    че трябва ни малко почивка...
    Да се търкаляме с тебе в некосени треви...
    Да усещаме всяка извивка...

    Харесва ми, преди Оная, да дойде
    да ни вземе, при Небесния ни Отец,
    по твоето тяло жегата знойна,
    по твойте гърди - цветен прашец...

    Харесва ми Чудото на твоите длани,
    на твоите коси буйния поток...
    Цветен бутон за мен... и Желание...
    Магия... и Тайнство... и Сок...

    Сега сме в житата! А после под тях...
    На Господ е мъдро окото.
    Когато си млад - всичко е грях,
    а стар ли си - "риташ кросното"...

    Небесното Царство и хорската памет
    са толкова крехки, че страдам...
    На мен ми харесва далечния пламък
    и полета устремен на цикадата...

    На мен ми харесва, но без сълзи и болка
    да живея с любов всеки ден...
    Като глухарче, с ореол на осколки,
    да е Бог... Над мен... и във мен...

    Зем.
  • Дароооо, ма,страхотия е!!!!!
  • Урокът на уроците!
    Аплодирам те!
  • Прекрасно е и много силно!!!
    "Пред никого така и не посмях
    от слабост, тъй по женски, да заплача."

  • великолепно, Дарче!
    моите почитания...сърдечно те, прегръщам.
  • Поздравления!!!
  • Харесах!Много!
  • харесах и аз много
  • Стиховете ти ехтят дълго в душата ми и мога, завръщайки се, във всеки от тях да преоткривам нещо отдавна търсено...
    Иначе, незнайно защо, напомни ми за "моята" Мария-
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=113331...
    Благодаря ти! Дар си!
  • Много силна творба!
Предложения
: ??:??