Урок по мъжество
Дойдох си. И след мене заваля.
Отприщиха се всичките потопи.
Не се научих кротко да боля
и да приемам Бога за утопия.
Мъжете ми превиваха глави
под кръста на тъй страшното „Обичам!”.
Така и не научиха (уви...),
че няма второ кацане на птиче.
И криеха безсмъртния си страх
в удобната качулка на палача.
Пред никого така и не посмях
от слабост, тъй по женски, да заплача.
А исках да ме свият в две ръце -
щастлива по библейски... Като глина...
Сълзата ми, по-тежка от перце,
да бъде първородната причина
за мъжкия вулкан от тишина,
изригнал във въздишка от гърдите.
Не се научих даже на вина
за чашите горчиви. И изпити.
Дойдох си. И оставих им потоп.
От кръста спретнах кораб - толкоз мога.
Научих ги на любовта до гроб.
На повече ще ги научи Богът.
© Дарина Дечева All rights reserved.
