Урок по мъжество
Дойдох си. И след мене заваля.
Отприщиха се всичките потопи.
Не се научих кротко да боля
и да приемам Бога за утопия.
Мъжете ми превиваха глави
под кръста на тъй страшното „Обичам!”.
Така и не научиха (уви...),
че няма второ кацане на птиче.
И криеха безсмъртния си страх
в удобната качулка на палача.
Пред никого така и не посмях
от слабост, тъй по женски, да заплача.
А исках да ме свият в две ръце -
щастлива по библейски... Като глина...
Сълзата ми, по-тежка от перце,
да бъде първородната причина
за мъжкия вулкан от тишина,
изригнал във въздишка от гърдите.
Не се научих даже на вина
за чашите горчиви. И изпити.
Дойдох си. И оставих им потоп.
От кръста спретнах кораб - толкоз мога.
Научих ги на любовта до гроб.
На повече ще ги научи Богът.
© Дарина Дечева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Просто прекрасно.Нямам думи !
-
Силно, силно!
По библейски... -
Невероятен финал! Браво, Дарче!
-
Аплодисменти за Поезията, която твориш!!!
-
Ти си добър учител Даре...затова идвам на твоята страничка- да уча...та дано посееш повече мъдрост чрез поезията си!
-
Бях тук и си тръгнах, щастлива, по библейски! Целувки, Дар!
-
Дойде си и даде урок...по...всичко, което можеш!!! Обожавам поезията ти...и теб!!!
-
Дарче, а аз какво да кажа, като съм си избрал такива богини като теб да ме учат!?! Ако ми потрябва ангелско крило - при теб ще дойда да го намеря!
-
"Научих ги на любовта до гроб.
На повече ще ги научи Богът."
Няма да аплодирам, за да не смутя силното очарование, което носи стиха ти, четох го няколко пъти и не знам колко още ще го чета, Дари...
!!! -
Харесах!
Много! -
"От кръста спретнах кораб - толкоз мога." - че и цялото стихо!
-
Дарчее, днес го четох толкова пъти и все не ми идват думи за коментар!
Радвам се, че мога да чета такава поезия! -
Сложих си го във Фейсбук.
Поздрави! -
"Дойдох си. И оставих им потоп.
От кръста спретнах кораб - толкоз мога.
Научих ги на любовта до гроб.
На повече ще ги научи Богът."
След теб потоп,магия или буря...
Каквото и да е, но се запомня...
След теб светът побран във шепа думи
кънти като камбана преди помен...
-
Научих ги на любовта до гроб.
На повече ще ги научи Богът.
След тези думи нямам какво да кажа!С поздравления! -
Аз... ще се огранича до повторението на коментара на vicont. От мене прибавям само една запетайка.
-
Ами... не мога да спра да го чета!
-
Плашещо красиво...
-
невероятно но факт,ти си винаги точна,цялото ти творчество е вьрхьт,продьлжавам да те чета,браво
-
Няма как...ще те обичаме до гроб с тази твоя извънземна поезия, пък и не само заради нея, Дар-че. Ив
-
Ще ги научи...
А ти продължавай да (ни) учиш на поезия!
Ех, че си потоп! -
Благодаря за поезията! Поздравления!
-
Много хубав стих!
-
Харесва ми
/ по Александр Чулков /
Харесва ми вятърът тихо да пее
в спокойния есенен ден.
Мойте жита... Как зеленеят!
Очите ти - в тях са... и в мен...
Харесва ми, когато черна забрадка
е хвърлила майчицата земя!
Каква красота! а е толкова кратка,
преди да я скрие снега...
Харесва ми да мисля, че ще сме вечни,
че нашата обич... Тя не умира!
Натрупваме опит... Колко сърдечност,
колко и искреност в Пътя намираме?!
Харесва ми и това, и не лъжа, нали,
че трябва ни малко почивка...
Да се търкаляме с тебе в некосени треви...
Да усещаме всяка извивка...
Харесва ми, преди Оная, да дойде
да ни вземе, при Небесния ни Отец,
по твоето тяло жегата знойна,
по твойте гърди - цветен прашец...
Харесва ми Чудото на твоите длани,
на твоите коси буйния поток...
Цветен бутон за мен... и Желание...
Магия... и Тайнство... и Сок...
Сега сме в житата! А после под тях...
На Господ е мъдро окото.
Когато си млад - всичко е грях,
а стар ли си - "риташ кросното"...
Небесното Царство и хорската памет
са толкова крехки, че страдам...
На мен ми харесва далечния пламък
и полета устремен на цикадата...
На мен ми харесва, но без сълзи и болка
да живея с любов всеки ден...
Като глухарче, с ореол на осколки,
да е Бог... Над мен... и във мен...
Зем. -
Дароооо, ма,страхотия е!!!!!
-
Урокът на уроците!
Аплодирам те! -
Прекрасно е и много силно!!!
"Пред никого така и не посмях
от слабост, тъй по женски, да заплача."
-
великолепно, Дарче!
моите почитания...сърдечно те, прегръщам. -
Поздравления!!!
-
Харесах!Много!
-
харесах и аз много
-
Стиховете ти ехтят дълго в душата ми и мога, завръщайки се, във всеки от тях да преоткривам нещо отдавна търсено...
Иначе, незнайно защо, напомни ми за "моята" Мария-
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=113331...
Благодаря ти! Дар си! -
Много силна творба!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
