Урок по мъжество
Дойдох си. И след мене заваля.
Отприщиха се всичките потопи.
Не се научих кротко да боля
и да приемам Бога за утопия.
Мъжете ми превиваха глави
под кръста на тъй страшното „Обичам!”.
Така и не научиха (уви...),
че няма второ кацане на птиче.
И криеха безсмъртния си страх
в удобната качулка на палача.
Пред никого така и не посмях
от слабост, тъй по женски, да заплача.
А исках да ме свият в две ръце -
щастлива по библейски... Като глина...
Сълзата ми, по-тежка от перце,
да бъде първородната причина
за мъжкия вулкан от тишина,
изригнал във въздишка от гърдите.
Не се научих даже на вина
за чашите горчиви. И изпити.
Дойдох си. И оставих им потоп.
От кръста спретнах кораб - толкоз мога.
Научих ги на любовта до гроб.
На повече ще ги научи Богът.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дарина Дечева Всички права запазени
