8 февр. 2011 г., 19:59

Урок за палавници

1.5K 0 19

 

              

 

Слънчо златен засия,

цялата земя огря.

На разцъфнало дръвче

кацна мъничко врабче.

 

                               А зад него пък засмян,

                               притаи се наш Иван.

                               Той извади бързо прашка,

                               па опъна я юнашки.

 

И дорде примигнеш ти,

той крачето му счупù.

Врабчо тупна във прахта

и запърха със крилца.

 

                               Ванко изведнъж се сепна,

                               нещо в сърчицето трепна.

                               Малката ранена птичка

                               той прегърна със ръчички.

 

Към дома си сам забърза

и крачето ù превърза.

С прашка вече не играе,

туй е лошо – Ваньо знае!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...