8 февр. 2011 г., 19:59

Урок за палавници

1.5K 0 19

 

              

 

Слънчо златен засия,

цялата земя огря.

На разцъфнало дръвче

кацна мъничко врабче.

 

                               А зад него пък засмян,

                               притаи се наш Иван.

                               Той извади бързо прашка,

                               па опъна я юнашки.

 

И дорде примигнеш ти,

той крачето му счупù.

Врабчо тупна във прахта

и запърха със крилца.

 

                               Ванко изведнъж се сепна,

                               нещо в сърчицето трепна.

                               Малката ранена птичка

                               той прегърна със ръчички.

 

Към дома си сам забърза

и крачето ù превърза.

С прашка вече не играе,

туй е лошо – Ваньо знае!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...