Слънчо златен засия,
цялата земя огря.
На разцъфнало дръвче
кацна мъничко врабче.
А зад него пък засмян,
притаи се наш Иван.
Той извади бързо прашка,
па опъна я юнашки.
И дорде примигнеш ти,
той крачето му счупù.
Врабчо тупна във прахта
и запърха със крилца.
Ванко изведнъж се сепна,
нещо в сърчицето трепна.
Малката ранена птичка
той прегърна със ръчички.
Към дома си сам забърза
и крачето ù превърза.
С прашка вече не играе,
туй е лошо – Ваньо знае!
© Мария Все права защищены