8 февр. 2011 г., 19:59

Урок за палавници

1.5K 0 19

 

              

 

Слънчо златен засия,

цялата земя огря.

На разцъфнало дръвче

кацна мъничко врабче.

 

                               А зад него пък засмян,

                               притаи се наш Иван.

                               Той извади бързо прашка,

                               па опъна я юнашки.

 

И дорде примигнеш ти,

той крачето му счупù.

Врабчо тупна във прахта

и запърха със крилца.

 

                               Ванко изведнъж се сепна,

                               нещо в сърчицето трепна.

                               Малката ранена птичка

                               той прегърна със ръчички.

 

Към дома си сам забърза

и крачето ù превърза.

С прашка вече не играе,

туй е лошо – Ваньо знае!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....