8.02.2011 г., 19:59 ч.

Урок за палавници 

  Поезия » За деца
1243 0 19

 

              

 

Слънчо златен засия,

цялата земя огря.

На разцъфнало дръвче

кацна мъничко врабче.

 

                               А зад него пък засмян,

                               притаи се наш Иван.

                               Той извади бързо прашка,

                               па опъна я юнашки.

 

И дорде примигнеш ти,

той крачето му счупù.

Врабчо тупна във прахта

и запърха със крилца.

 

                               Ванко изведнъж се сепна,

                               нещо в сърчицето трепна.

                               Малката ранена птичка

                               той прегърна със ръчички.

 

Към дома си сам забърза

и крачето ù превърза.

С прашка вече не играе,

туй е лошо – Ваньо знае!

 

 

 

© Мария Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??