Слънчо златен засия,
цялата земя огря.
На разцъфнало дръвче
кацна мъничко врабче.
А зад него пък засмян,
притаи се наш Иван.
Той извади бързо прашка,
па опъна я юнашки.
И дорде примигнеш ти,
той крачето му счупù.
Врабчо тупна във прахта
и запърха със крилца.
Ванко изведнъж се сепна,
нещо в сърчицето трепна.
Малката ранена птичка
той прегърна със ръчички.
Към дома си сам забърза
и крачето ù превърза.
С прашка вече не играе,
туй е лошо – Ваньо знае!
© Мария All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
