Слънчо златен засия,
цялата земя огря.
На разцъфнало дръвче
кацна мъничко врабче.
А зад него пък засмян,
притаи се наш Иван.
Той извади бързо прашка,
па опъна я юнашки.
И дорде примигнеш ти,
той крачето му счупù.
Врабчо тупна във прахта
и запърха със крилца.
Ванко изведнъж се сепна,
нещо в сърчицето трепна.
Малката ранена птичка
той прегърна със ръчички.
Към дома си сам забърза
и крачето ù превърза.
С прашка вече не играе,
туй е лошо – Ваньо знае!
© Мария All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
