Слънчо златен засия,
цялата земя огря.
На разцъфнало дръвче
кацна мъничко врабче.
А зад него пък засмян,
притаи се наш Иван.
Той извади бързо прашка,
па опъна я юнашки.
И дорде примигнеш ти,
той крачето му счупù.
Врабчо тупна във прахта
и запърха със крилца.
Ванко изведнъж се сепна,
нещо в сърчицето трепна.
Малката ранена птичка
той прегърна със ръчички.
Към дома си сам забърза
и крачето ù превърза.
С прашка вече не играе,
туй е лошо – Ваньо знае!
© Мария All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
