8 feb 2011, 19:59

Урок за палавници

1.5K 0 19

 

              

 

Слънчо златен засия,

цялата земя огря.

На разцъфнало дръвче

кацна мъничко врабче.

 

                               А зад него пък засмян,

                               притаи се наш Иван.

                               Той извади бързо прашка,

                               па опъна я юнашки.

 

И дорде примигнеш ти,

той крачето му счупù.

Врабчо тупна във прахта

и запърха със крилца.

 

                               Ванко изведнъж се сепна,

                               нещо в сърчицето трепна.

                               Малката ранена птичка

                               той прегърна със ръчички.

 

Към дома си сам забърза

и крачето ù превърза.

С прашка вече не играе,

туй е лошо – Ваньо знае!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...