18 февр. 2021 г., 11:59

Урокът на лъвицата

1.9K 3 13

Слънцето припича силно,

над тревата - мараня,

 протяга се лъвицата лениво

и облизва своите деца.

 

До вчера мляко сте бозали,

но вече време е за лов,

не искам никой да се жали,

започвам първия урок.

 

Животът в джунглата е труден,

ще оцелее най-смелият от вас,

не искам никой да е муден,

а заедно до сетния ви час.

 

Зебрата е много силна,

а жирафът тъй висок,

ще ви е нужна двойна сила

и много по-голям отскок.

 

Биволчето се укрива

сред безброй заострени рога,

тук ви трябва лъвска сила

и организация добра.

 

Хипопотами и крокодили

живеят в буйната река,

бъдете много предпазливи

щом сте близо до брега.

 

В храсталака вече дебне

свирепа петниста хиена,

ще се опита да открадне

храната от вас уловена...

 

Бъдете задружни и смели,

всяка битка ще свърши добре,

сърцата ви лъвски големи,

са част от велики царе!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Миночка Митева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

8 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...