18.02.2021 г., 11:59

Урокът на лъвицата

1.9K 3 13

Слънцето припича силно,

над тревата - мараня,

 протяга се лъвицата лениво

и облизва своите деца.

 

До вчера мляко сте бозали,

но вече време е за лов,

не искам никой да се жали,

започвам първия урок.

 

Животът в джунглата е труден,

ще оцелее най-смелият от вас,

не искам никой да е муден,

а заедно до сетния ви час.

 

Зебрата е много силна,

а жирафът тъй висок,

ще ви е нужна двойна сила

и много по-голям отскок.

 

Биволчето се укрива

сред безброй заострени рога,

тук ви трябва лъвска сила

и организация добра.

 

Хипопотами и крокодили

живеят в буйната река,

бъдете много предпазливи

щом сте близо до брега.

 

В храсталака вече дебне

свирепа петниста хиена,

ще се опита да открадне

храната от вас уловена...

 

Бъдете задружни и смели,

всяка битка ще свърши добре,

сърцата ви лъвски големи,

са част от велики царе!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миночка Митева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

8 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...