21 дек. 2013 г., 20:46

Усещане

671 0 3

Огънят в очите ти ме плаши.

А небето е опасно близко.

Като синя и бездънна чаша

цялото да го изпия искам.

 

Трепетът в гласа ти ме вълнува.

Две звезди  надничат през стъклата,

нещо шепнат ми и ми се струва,

че със теб сме двама непознати.

 

Будна ли съм, спя ли - не разбирам.

Вятърът ме вдига и ме носи...

Аз летя нагоре без да спирам

и забравям мисли и въпроси.

 

Любовта ти бавно ме залива.

Като буря ме връхлита лудо.

И ако след нея бъда жива,

то ще е навярно осмо чудо.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...