Dec 21, 2013, 8:46 PM

Усещане

  Poetry » Love
668 0 3

Огънят в очите ти ме плаши.

А небето е опасно близко.

Като синя и бездънна чаша

цялото да го изпия искам.

 

Трепетът в гласа ти ме вълнува.

Две звезди  надничат през стъклата,

нещо шепнат ми и ми се струва,

че със теб сме двама непознати.

 

Будна ли съм, спя ли - не разбирам.

Вятърът ме вдига и ме носи...

Аз летя нагоре без да спирам

и забравям мисли и въпроси.

 

Любовта ти бавно ме залива.

Като буря ме връхлита лудо.

И ако след нея бъда жива,

то ще е навярно осмо чудо.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...