Огънят в очите ти ме плаши.
А небето е опасно близко.
Като синя и бездънна чаша
цялото да го изпия искам.
Трепетът в гласа ти ме вълнува.
Две звезди надничат през стъклата,
нещо шепнат ми и ми се струва,
че със теб сме двама непознати.
Будна ли съм, спя ли - не разбирам.
Вятърът ме вдига и ме носи...
Аз летя нагоре без да спирам
и забравям мисли и въпроси.
Любовта ти бавно ме залива.
Като буря ме връхлита лудо.
И ако след нея бъда жива,
то ще е навярно осмо чудо.
© Нина Чилиянска Всички права запазени