21.12.2013 г., 20:46

Усещане

667 0 3

Огънят в очите ти ме плаши.

А небето е опасно близко.

Като синя и бездънна чаша

цялото да го изпия искам.

 

Трепетът в гласа ти ме вълнува.

Две звезди  надничат през стъклата,

нещо шепнат ми и ми се струва,

че със теб сме двама непознати.

 

Будна ли съм, спя ли - не разбирам.

Вятърът ме вдига и ме носи...

Аз летя нагоре без да спирам

и забравям мисли и въпроси.

 

Любовта ти бавно ме залива.

Като буря ме връхлита лудо.

И ако след нея бъда жива,

то ще е навярно осмо чудо.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...