21.12.2013 г., 20:46

Усещане

672 0 3

Огънят в очите ти ме плаши.

А небето е опасно близко.

Като синя и бездънна чаша

цялото да го изпия искам.

 

Трепетът в гласа ти ме вълнува.

Две звезди  надничат през стъклата,

нещо шепнат ми и ми се струва,

че със теб сме двама непознати.

 

Будна ли съм, спя ли - не разбирам.

Вятърът ме вдига и ме носи...

Аз летя нагоре без да спирам

и забравям мисли и въпроси.

 

Любовта ти бавно ме залива.

Като буря ме връхлита лудо.

И ако след нея бъда жива,

то ще е навярно осмо чудо.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...