Усещане да се завърнеш
Навън вали,
навяват преспи
по стъпките на боговете...
Не знам защо...
не знам къде си,
дали е тъмно или светло
в сърцето ти, тъй разпиляно...
В джобовете си ветровете
разнасят тайно любовта ни
и я ръсят без да усетят...
А теб те няма...
И е мрачно.
Небето само ме обгръща
и в беззащитно пеленаче
света ми мъничък превръща.
Боли ме.
И ми е студено.
Как искам ти да ме прегърнеш...
Изтръпва цялата вселена
в усещане да се завърнеш.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Румяна Славкова Все права защищены
