18.03.2008 г., 20:11 ч.

Усещане да се завърнеш 

  Поезия » Философска
5.0 / 3
808 0 4

Навън вали,

навяват преспи

по стъпките на боговете...

Не знам защо...

не знам къде си,

дали е тъмно или светло

в сърцето ти, тъй разпиляно...

В джобовете си ветровете

разнасят тайно любовта ни

и я ръсят без да усетят...

 

А теб те няма...

И е мрачно.

Небето само ме обгръща

и в беззащитно пеленаче

света ми мъничък превръща.

 

Боли ме.

И ми е студено.

Как искам ти да ме прегърнеш...

 

Изтръпва цялата вселена

в усещане да се завърнеш.

© Румяна Славкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • Не вярвайте в безсрамника Април. Щурее много. Млад е. Невъздържан. Къде ли и с коя ли не е бил, ......
  • Не съм дете – не мога да простя и в ясен юлски ден да те прегърна. Сега далеч от теб ще отлетя. До п...
  • Тя е другата, зла, непокорна. Аз се будя, сънят ми се губи. Пише тя стих, след стих неуморно, с дъжд...

Още произведения »