Mar 18, 2008, 8:11 PM

Усещане да се завърнеш 

  Poetry » Phylosophy
784 0 4

Навън вали,

навяват преспи

по стъпките на боговете...

Не знам защо...

не знам къде си,

дали е тъмно или светло

в сърцето ти, тъй разпиляно...

В джобовете си ветровете

разнасят тайно любовта ни

и я ръсят без да усетят...

 

А теб те няма...

И е мрачно.

Небето само ме обгръща

и в беззащитно пеленаче

света ми мъничък превръща.

 

Боли ме.

И ми е студено.

Как искам ти да ме прегърнеш...

 

Изтръпва цялата вселена

в усещане да се завърнеш.

© Румяна Славкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??