Навън вали,
навяват преспи
по стъпките на боговете...
Не знам защо...
не знам къде си,
дали е тъмно или светло
в сърцето ти, тъй разпиляно...
В джобовете си ветровете
разнасят тайно любовта ни
и я ръсят без да усетят...
А теб те няма...
И е мрачно.
Небето само ме обгръща
и в беззащитно пеленаче
света ми мъничък превръща.
Боли ме.
И ми е студено.
Как искам ти да ме прегърнеш...
Изтръпва цялата вселена
в усещане да се завърнеш.
© Румяна Славкова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
