21 сент. 2007 г., 16:02
Страшно ми е от безмислици,
тъжно ми е от скандален шум,
мрачно и студено ми е.
Без усещане за Бог.
След думи тежки, кални,
хвърлени без свян,
събирам си парченцата
от душата, разпиляна в кал.
Уморена от безумия,
от духовна нищета,
обител свята търся
в прошка да се приютя. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация