21 сент. 2007 г., 16:02

Усещане за Бог

1.1K 0 38


                           Страшно ми е от безмислици,
                           тъжно ми е от скандален шум,
                           мрачно и студено ми е.
                           Без усещане за Бог.
                           След думи тежки, кални,
                           хвърлени без свян,
                           събирам си парченцата
                           от душата, разпиляна в кал.
                           Уморена от безумия,
                           от духовна нищета,
                           обител свята търся
                           в прошка да се приютя.
                           В стара църква, тиха,
                           със запалената свещ,
                           ще скрия пак душата си -
                           разкъсани парчета дреп.
                           Болката ще се превърне
                           бавно в свята тишина,
                           страданието ще попие в храма -
                           Бог е пожелал това.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • нормално е да нямаме усещане за Бог.. та той не съществува... няма Бог.. Църквата е една голяма мафия!
  • Утрото с надежда
    в нас доброто буди.
    С обич ни зареждат
    слънчевите думи.
    Космосът не бърза,
    нужно ни е време-
    себе си да търсим,
    Бога да намерим...
  • Браво, Маги!!! Прекрасна си!
  • Благодаря на всички, целувам те, Деница, с обич.
  • И аз се чувствам твъде често каот теб,и аз се уморих от пошлост.подлост,от жалки човечета,които глеадат само себе си ина тях д и ме добре,омръзна ми от тожа да се опитвам да продължа да вярвам в хората,а те постоянно да ме разочароват,но такъв е животът сега,без усещане за Бог.Не че Бог го няма,но повечето не Го вижадт,било,защото не искам и ли пък защото не могат или и двете,но аз поне се опитвам и мисля,че до голяма степен узпявам да Го видя и в хората и в тревите,в усмивките,в слънцета,е птиците и животните по принцип небето,аз Го виждам навсякъде,не само в църквите,Виждам Го в храма на моята дуща,дам и казва,цхе не съм сама,че Той е с мен,усещам Го в полъха на вятъра и низобщо навсякъде,и в твоето стихотворение също.Наиситна е прекрасно,продължавай така

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...