Усещане за Бог
Страшно ми е от безмислици,
тъжно ми е от скандален шум,
мрачно и студено ми е.
Без усещане за Бог.
След думи тежки, кални,
хвърлени без свян,
събирам си парченцата
от душата, разпиляна в кал.
Уморена от безумия,
от духовна нищета,
обител свята търся
в прошка да се приютя.
В стара църква, тиха,
със запалената свещ,
ще скрия пак душата си -
разкъсани парчета дреп.
Болката ще се превърне
бавно в свята тишина,
страданието ще попие в храма -
Бог е пожелал това.
© Магдалена Костадинова All rights reserved.
