21.09.2007 г., 16:02

Усещане за Бог

1.1K 0 38


                           Страшно ми е от безмислици,
                           тъжно ми е от скандален шум,
                           мрачно и студено ми е.
                           Без усещане за Бог.
                           След думи тежки, кални,
                           хвърлени без свян,
                           събирам си парченцата
                           от душата, разпиляна в кал.
                           Уморена от безумия,
                           от духовна нищета,
                           обител свята търся
                           в прошка да се приютя.
                           В стара църква, тиха,
                           със запалената свещ,
                           ще скрия пак душата си -
                           разкъсани парчета дреп.
                           Болката ще се превърне
                           бавно в свята тишина,
                           страданието ще попие в храма -
                           Бог е пожелал това.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • нормално е да нямаме усещане за Бог.. та той не съществува... няма Бог.. Църквата е една голяма мафия!
  • Утрото с надежда
    в нас доброто буди.
    С обич ни зареждат
    слънчевите думи.
    Космосът не бърза,
    нужно ни е време-
    себе си да търсим,
    Бога да намерим...
  • Браво, Маги!!! Прекрасна си!
  • Благодаря на всички, целувам те, Деница, с обич.
  • И аз се чувствам твъде често каот теб,и аз се уморих от пошлост.подлост,от жалки човечета,които глеадат само себе си ина тях д и ме добре,омръзна ми от тожа да се опитвам да продължа да вярвам в хората,а те постоянно да ме разочароват,но такъв е животът сега,без усещане за Бог.Не че Бог го няма,но повечето не Го вижадт,било,защото не искам и ли пък защото не могат или и двете,но аз поне се опитвам и мисля,че до голяма степен узпявам да Го видя и в хората и в тревите,в усмивките,в слънцета,е птиците и животните по принцип небето,аз Го виждам навсякъде,не само в църквите,Виждам Го в храма на моята дуща,дам и казва,цхе не съм сама,че Той е с мен,усещам Го в полъха на вятъра и низобщо навсякъде,и в твоето стихотворение също.Наиситна е прекрасно,продължавай така

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...