Не помня как живях
преди да те познавам.
Живуркал съм навярно
и съм бавно остарявал,
като ръждясващо желязо
във панелка посивяла ...
Но знам как се умира,
откакто те видях ...
Губех се и се намирах,
докато се превърнах в прах ...
Душата ми те сля с Всемира!
Не ме ли усети? БЯХ!
© Валентин Василев Все права защищены