7.07.2016 г., 10:10 ч.

Усещане за обич 

  Поезия
5.0 / 7
478 1 7
Не помня как живях
преди да те познавам.
Живуркал съм навярно
и съм бавно остарявал,
като ръждясващо желязо
във панелка посивяла ...
Но знам как се умира,
откакто те видях ...
Губех се и се намирах,
докато се превърнах в прах ...
Душата ми те сля с Всемира!
Не ме ли усети? БЯХ!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Василев Всички права запазени

Предложения
  • И днес очите ти приличат на прозорци към най-зеленото небе, в които косо един разплакан месец, гол и...
  • Висок като планински връх е някога животът. По стръмното пълзя без дъх, в дълбокото – се кротвам, а ...
  • Сънуваш призрака на пролетта сред голите дървета на декември... едно кокиче - знак на близостта на д...

Още произведения »