18 мая 2008 г., 19:57

Усещане за теб...

2.3K 0 53

 

 

               Усещане за теб    
              
               В шепота
               на тихите вечери
               от лятото, 
               останало в мен 
               ухае нежно
               онзи блян  
               на лавандулов цвят
               със аромата,
               погалил някога
               жената
               в мен, 
               преродил се
               в тиха жажда,
               с която
               отпивам
               все още
               от теб
               глътка обичане,
               а ти рисуваш
               с мисли
               от бели мигове, 
               останали
               в полето 
               с алени макове,
               върху
               лицето ми 
               малки 
               топли слънчица,
               като спомен
               от устни,
               целувки пендарени,
               скрити
               в зноя
               на тихото пладне
               в моята влюбена
               женска душа...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...