18.05.2008 г., 19:57

Усещане за теб...

2.3K 0 53

 

 

               Усещане за теб    
              
               В шепота
               на тихите вечери
               от лятото, 
               останало в мен 
               ухае нежно
               онзи блян  
               на лавандулов цвят
               със аромата,
               погалил някога
               жената
               в мен, 
               преродил се
               в тиха жажда,
               с която
               отпивам
               все още
               от теб
               глътка обичане,
               а ти рисуваш
               с мисли
               от бели мигове, 
               останали
               в полето 
               с алени макове,
               върху
               лицето ми 
               малки 
               топли слънчица,
               като спомен
               от устни,
               целувки пендарени,
               скрити
               в зноя
               на тихото пладне
               в моята влюбена
               женска душа...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...