18 may 2008, 19:57

Усещане за теб...

2.3K 0 53

 

 

               Усещане за теб    
              
               В шепота
               на тихите вечери
               от лятото, 
               останало в мен 
               ухае нежно
               онзи блян  
               на лавандулов цвят
               със аромата,
               погалил някога
               жената
               в мен, 
               преродил се
               в тиха жажда,
               с която
               отпивам
               все още
               от теб
               глътка обичане,
               а ти рисуваш
               с мисли
               от бели мигове, 
               останали
               в полето 
               с алени макове,
               върху
               лицето ми 
               малки 
               топли слънчица,
               като спомен
               от устни,
               целувки пендарени,
               скрити
               в зноя
               на тихото пладне
               в моята влюбена
               женска душа...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...