Ranrozar (Стойчо Станев)
637 19275
13 мар. 2022 г., 11:00

Усет 

  Поэзия » Другая
368 6 15

Усещам други смутни времена, 

които циклично се повтарят-

вятърът развява  знамена,

преминали през битки стари...

Преминали в лишения и кръв 

и отнели бащинската ласка;

и устрема да стигнеш пръв 

с последния патрон в паласката!

И после:оглушала тишина, 

ранени вопли сред полето-

сънуваш любимата жена, 

как подава ти детето;

как протягаш в миг ръце 

и жаден да го приласкаеш...

И бие лудо твоето сърце!

Но вярваш през сълзи и знаеш, 

че сънуваш своята мечта 

и детето в този миг родено, 

е далеч от теб,а смъртта 

те дебне в мрака притаена.

И древната изконна жажда, 

че си дарил в битката живот-

светли мисли в теб възражда!

Утрото въздига слънчев свод. 

 

 

© Стойчо Станев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Деа!
  • Поздравления за стиха!
  • Благодаря за коментара и оценката!
    Дано, Елка, дано!
  • Войната е най-ужасното нещо! Дано ни очакват слънчеви утрини с любимите хора! Поздравления, Стойчо!
  • Младен,благодаря за анализа на глобалния характер на цикличността,както и за песента!
    Твоята оценка е морален наратив и подкрепа за скромните ми опити да разбера този прекрасен свят, в който човек "самоубийствено живее"!
  • Част сме от една всеобхватна цикличност. Спомних си за "Земното ехо на слънчевите бури" - великолепният труд на Чижевски, в който слънцето лежи в основата на една мащабна цикличност. Войните също следват свой цикличен закон. В техните условия изведнъж осъзнаваме, че мирът е божия благодат и че този мир не е нещо подразбиращо се от само себе си. А в мрака ни очаква любимата жена - често с рожба в ръка. Това ни дава сили да продължаваме напред.
    Поздравявам те, Поете! Приеми и следната песен, като особено удачен фон за стиха ти:

    https://www.youtube.com/watch?v=1vRYwaJC5FY
  • Понякога се стоварва като дъжд...
    Благодаря за усещането, Катя!
    Флавиа, благодаря за Любими!
  • Имам усещането, че си го написал на един дъх.
  • Благодаря ви за прочита и коментарите!Таня, Лидия, Тони и Пепи,
    за съжаление,все още човечеството вместо да гледа към звездите...
    стреля по мечтите си!
  • Поздравления за стиха!
  • Така е, Стойчо, всичко циклично се повтаря. Аз не познавам истинска война и само се моля да не ни сполети. Хареса ми, поздравления!
  • Историята е дказала,че е циклично, но дано да грешиш, Стойчо! Дано да грешиш! И да не се пишат повече такива стихове и разкази, колкото и хубави да са! Поздрави за поезията и позицията!
  • Прекрасен стих!
  • Благодаря за коментара и оценката, Миночка!
    Усещането ми е, че тепърва предстои войната в Европа...
    Дано греша!
  • Стойчо, прекрасно си описал страданията по време на война, раздялата и болката в душите на невинните жертви. Дано спре по бързо, иначе теглото ще е много голямо!
Предложения
: ??:??