Усет
Усещам други смутни времена,
които циклично се повтарят-
вятърът развява знамена,
преминали през битки стари...
Преминали в лишения и кръв
и отнели бащинската ласка;
и устрема да стигнеш пръв
с последния патрон в паласката!
И после:оглушала тишина,
ранени вопли сред полето-
сънуваш любимата жена,
как подава ти детето;
как протягаш в миг ръце
и жаден да го приласкаеш...
И бие лудо твоето сърце!
Но вярваш през сълзи и знаеш,
че сънуваш своята мечта
и детето в този миг родено,
е далеч от теб,а смъртта
те дебне в мрака притаена.
И древната изконна жажда,
че си дарил в битката живот-
светли мисли в теб възражда!
Утрото въздига слънчев свод.
© Стойчо Станев All rights reserved.
