3 июн. 2007 г., 17:57

Усети уплахата от себе си

816 0 1
Няма смисъл аз не плача вече...
Ти си толкова далече.
Не искам от сълзи още да се тровя:
достатъчно изпих от твоята отрова!
Далече си от мен
и слънцето изгрява всеки ден.
Усмихвам се, не плача,
забавлявам се по моя начин...
Не крия аз, че още те обичам,
ала не искам все по теб да тичам.
Каквото беше, до тук беше!
Изтрих тъгата и спомените вече...
Един съвет: скрий очите си,
покажи сърцето си
и усети уплахата от себе си...
Сам ще се разочароваш от това,
че знам всяка твоя лъжа...
Просто и ясно:
ДЪРЖЕШЕ СЕ С МЕН УЖАСНО!
Сега мини вдясно,
за да не сме на тясно!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина Цветкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да, мила, всеки човек има достойнство. Усмихни се! Поздрав!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....