23 мар. 2007 г., 09:31

Усмихвам се за последно

1.6K 0 2
Мъглата се стеле над мойта душа,
отчупвам си бавно късче тъга
и го скривам на топло в изтрита сълза,
ти си до мен, но аз съм сама!

И умряла съм сякаш отдавна,
погребана под пръст от вини.
Да, и за това съм виновна!
Моля те, не ме съди!

А вярвах с горчива вяра,
вярвах в толкова неща.
Днес вярата е просто пара,
днес празнувам със скръбта.

А ти ме гледаш... покана ли искаш?
Прегръщаш ме, до болка притискаш,
и сякаш, сякаш не искаш
да ме пуснеш тъй - силно ме стискаш.

Не, аз днес празнувам с нея
- мойта тъга.
Дошли са ни множество гости
- мойте сълзи, които се стичат от двете ми страни.

И тъкмо идват и веднага си тръгват,
а аз ги посрещам като болен смъртта,
дори и те го усещат, изтръпват
от непреодолимата моя тъга.

Усмихвам се! Днес ще ми е за последно,
свикнала вече да крия скръбта.
Усмихвам се. Време е отново пак за поредно
да излъжа, че съм щастлива, света.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ло Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...