Мъглата се стеле над мойта душа,
отчупвам си бавно късче тъга
и го скривам на топло в изтрита сълза,
ти си до мен, но аз съм сама!
И умряла съм сякаш отдавна,
погребана под пръст от вини.
Да, и за това съм виновна!
Моля те, не ме съди!
А вярвах с горчива вяра,
вярвах в толкова неща.
Днес вярата е просто пара,
днес празнувам със скръбта. ...