23 mar 2007, 9:31

Усмихвам се за последно

  Poesía
1.6K 0 2
Мъглата се стеле над мойта душа,
отчупвам си бавно късче тъга
и го скривам на топло в изтрита сълза,
ти си до мен, но аз съм сама!

И умряла съм сякаш отдавна,
погребана под пръст от вини.
Да, и за това съм виновна!
Моля те, не ме съди!

А вярвах с горчива вяра,
вярвах в толкова неща.
Днес вярата е просто пара,
днес празнувам със скръбта.

А ти ме гледаш... покана ли искаш?
Прегръщаш ме, до болка притискаш,
и сякаш, сякаш не искаш
да ме пуснеш тъй - силно ме стискаш.

Не, аз днес празнувам с нея
- мойта тъга.
Дошли са ни множество гости
- мойте сълзи, които се стичат от двете ми страни.

И тъкмо идват и веднага си тръгват,
а аз ги посрещам като болен смъртта,
дори и те го усещат, изтръпват
от непреодолимата моя тъга.

Усмихвам се! Днес ще ми е за последно,
свикнала вече да крия скръбта.
Усмихвам се. Време е отново пак за поредно
да излъжа, че съм щастлива, света.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ло Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....