mariqslavova1947 (Мария) mariqslavova1947 (Мария)
223
13 мая 2012 г., 16:48

Усмивката

589 0 2

Усмивката

 

Усмивката света ми пази

самодоволна като ден.

На рамена сякаш носи

чувствата си с мен.

 

От шепите ми вятърът подухва,

от сърцето ми излиза топлина.

Аз, волната като стихия,

не забравих тази усмивка на деня.

 

И листата с шепот ми говорят,

лизват мислите ми с плам.

Влюбени в красотата,

с любов говорят ми, знам.

 

Света засмя се.

Стопи се в мене като лек.

Крачката си мисълта ми не забрави,

с усмивката сякаш на добър човек.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

  • mariqslavova1947 (Мария)
    mariqslavova1947 (Мария)
    Колко малко му трябва на човек,за да бъде щастлив,да се усмихва на този живот изпълнен с трудности но все пак добър,че ние е създал,за да се радваме на този дар от него.Но живота е хубав когато и ние сме добри,раздаваме от себе си само обич и любов от която се нуждаем всички.
    Благодаря на един лъчезарен и усмихнат човек с най-искрени пожелания,за много усмивки.Успех!
  • mimamina (Мина Конарова)
    mimamina (Мина Конарова)
    С усмивката сякаш на добър човек!
    Усмивката е здраве!Поздравления!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0