Усмивката
Усмивката света ми пази
самодоволна като ден.
На рамена сякаш носи
чувствата си с мен.
От шепите ми вятърът подухва,
от сърцето ми излиза топлина.
Аз, волната като стихия,
не забравих тази усмивка на деня.
И листата с шепот ми говорят,
лизват мислите ми с плам.
Влюбени в красотата,
с любов говорят ми, знам.
Света засмя се.
Стопи се в мене като лек.
Крачката си мисълта ми не забрави,
с усмивката сякаш на добър човек.
© Мария All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
