Усмивката
Усмивката
Усмивката света ми пази
самодоволна като ден.
На рамена сякаш носи
чувствата си с мен.
От шепите ми вятърът подухва,
от сърцето ми излиза топлина.
Аз, волната като стихия,
не забравих тази усмивка на деня.
И листата с шепот ми говорят,
лизват мислите ми с плам.
Влюбени в красотата,
с любов говорят ми, знам.
Света засмя се.
Стопи се в мене като лек.
Крачката си мисълта ми не забрави,
с усмивката сякаш на добър човек.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
