mariqslavova1947 (Мария)
223 246
13.05.2012 г., 16:48 ч.

Усмивката 

  Поезия » Друга
450 0 2

Усмивката

 

Усмивката света ми пази

самодоволна като ден.

На рамена сякаш носи

чувствата си с мен.

 

От шепите ми вятърът подухва,

от сърцето ми излиза топлина.

Аз, волната като стихия,

не забравих тази усмивка на деня.

 

И листата с шепот ми говорят,

лизват мислите ми с плам.

Влюбени в красотата,

с любов говорят ми, знам.

 

Света засмя се.

Стопи се в мене като лек.

Крачката си мисълта ми не забрави,

с усмивката сякаш на добър човек.

 

 

© Мария Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Колко малко му трябва на човек,за да бъде щастлив,да се усмихва на този живот изпълнен с трудности но все пак добър,че ние е създал,за да се радваме на този дар от него.Но живота е хубав когато и ние сме добри,раздаваме от себе си само обич и любов от която се нуждаем всички.
    Благодаря на един лъчезарен и усмихнат човек с най-искрени пожелания,за много усмивки.Успех!
  • С усмивката сякаш на добър човек!
    Усмивката е здраве!Поздравления!
Предложения
: ??:??