valqka (Валентин Василев)
515 2124
23 нояб. 2017 г., 01:01

Усмивката 

  Поэзия
279 0 1

 

 

 

 

 

Усмихвам се все още,

а в устата ми горчиво

от все по-дългите ми нощи

и късия ми ден, който си отива ...

 

Усмихвам се на зелените листа,

трептящи още по дърветата

и с горест отъпквам със крака

килима, постлан ми по пътеката.

 

По навик някак се усмихвам,

а в устата ми е тръпно сухо -

с нозе красотата да разриваш,

тъй тъждествена с боклука!

 

Усмихвам се с тъга

на старостта некрасива,

за нея ненужни са слова,

а жалост само, че я има ...

 

 

 

 

 

 

© Валентин Василев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Старостта е единственото "ястие", което човек не може да бутне настрани и ако няма нищо друго да каже 'гладен ще стоя, но..." , но
    пък трябва да благодарим на Бога за всяка храна, а мисля с "Усмивка" най-вече за тази..., че не всеки получава я...нали, Вал?

    Виртуална прегръдка от мен!
Предложения
: ??:??