23 nov 2017, 1:01

Усмивката

  Poesía
440 0 1

 

 

 

 

 

Усмихвам се все още,

а в устата ми горчиво

от все по-дългите ми нощи

и късия ми ден, който си отива ...

 

Усмихвам се на зелените листа,

трептящи още по дърветата

и с горест отъпквам със крака

килима, постлан ми по пътеката.

 

По навик някак се усмихвам,

а в устата ми е тръпно сухо -

с нозе красотата да разриваш,

тъй тъждествена с боклука!

 

Усмихвам се с тъга

на старостта некрасива,

за нея ненужни са слова,

а жалост само, че я има ...

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Василев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Старостта е единственото "ястие", което човек не може да бутне настрани и ако няма нищо друго да каже 'гладен ще стоя, но..." , но
    пък трябва да благодарим на Бога за всяка храна, а мисля с "Усмивка" най-вече за тази..., че не всеки получава я...нали, Вал?

    Виртуална прегръдка от мен!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...