valqka (Валентин Василев)
8 515

23 nov 2017, 1:01

Усмивката

Poesía

445 0 1

Усмихвам се все още,

а в устата ми горчиво

от все по-дългите ми нощи

и късия ми ден, който си отива ...

Усмихвам се на зелените листа,

трептящи още по дърветата

и с горест отъпквам със крака

килима, постлан ми по пътеката.

По навик някак се усмихвам,

а в устата ми е тръпно сухо -

с нозе красотата да разриваш,

тъй тъждествена с боклука!

Усмихвам се с тъга

на старостта некрасива,

за нея ненужни са слова,

а жалост само, че я има ...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

ParvaNova (Ренета Първанова)

Старостта е единственото "ястие", което човек не може да бутне настрани и ако няма нищо друго да каже 'гладен ще стоя, но..." , но
пък трябва да благодарим на Бога за всяка храна, а мисля с "Усмивка" най-вече за тази..., че не всеки получава я...нали, Вал?

Виртуална прегръдка от мен!

2017-11-23T08:15:24+02:00

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0