Усмивката
Усмихвам се все още,
а в устата ми горчиво
от все по-дългите ми нощи
и късия ми ден, който си отива ...
Усмихвам се на зелените листа,
трептящи още по дърветата
и с горест отъпквам със крака
килима, постлан ми по пътеката.
По навик някак се усмихвам,
а в устата ми е тръпно сухо -
с нозе красотата да разриваш,
тъй тъждествена с боклука!
Усмихвам се с тъга
на старостта некрасива,
за нея ненужни са слова,
а жалост само, че я има ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Василев Всички права запазени
