Nov 23, 2017, 1:01 AM

Усмивката 

  Poetry
237 0 1

 

 

 

 

 

Усмихвам се все още,

а в устата ми горчиво

от все по-дългите ми нощи

и късия ми ден, който си отива ...

 

Усмихвам се на зелените листа,

трептящи още по дърветата

и с горест отъпквам със крака

килима, постлан ми по пътеката.

 

По навик някак се усмихвам,

а в устата ми е тръпно сухо -

с нозе красотата да разриваш,

тъй тъждествена с боклука!

 

Усмихвам се с тъга

на старостта некрасива,

за нея ненужни са слова,

а жалост само, че я има ...

 

 

 

 

 

 

© Валентин Василев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Старостта е единственото "ястие", което човек не може да бутне настрани и ако няма нищо друго да каже 'гладен ще стоя, но..." , но
    пък трябва да благодарим на Бога за всяка храна, а мисля с "Усмивка" най-вече за тази..., че не всеки получава я...нали, Вал?

    Виртуална прегръдка от мен!
Random works
: ??:??