JujuBuju (Миглена Миткова)
562 3983
14 сент. 2019 г., 07:54  

Усмивката на баба 

  Поэзия » Строгие формы
1870 6 27

Разлистила е меката трева
зелен килим към старата ни къща.
Дали в зида е щастие сковал 
зидарят? Или детството се връща?

 

С умората от бързащия град,
пристъпвам пак към спомена невръстен,
където питка с хрупкава кора
е повече от диамантен пръстен.

 

И светла е захлупената стая.
Присядам търпеливо до пещта,
че никой не е по-голям от хляба.

 

Макар да пада нощната омая,
в дома ми стар живее любовта...
И свети ми усмивката на баба.
 

© Миглена Миткова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Тези, които носят светлина на другите, никога не остават на тъмно »

2 место

Свързани произведения
Grandma's smile
JujuBuju (Миглена Миткова) JujuBuju
Переводы » Поэзия, от Български
The mellow grass deliberately spreads
A carpet green to house we used to own.
Did mason lay down happiness instead
Of bricks? Or maybe smells of bread and home?
But slouchy of the old and tattered city ...
  1421  1 
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??