Усмивката на баба
Разлистила е меката трева
зелен килим към старата ни къща.
Дали в зида е щастие сковал
зидарят? Или детството се връща?
С умората от бързащия град,
пристъпвам пак към спомена невръстен,
където питка с хрупкава кора
е повече от диамантен пръстен.
И светла е захлупената стая.
Присядам търпеливо до пещта,
че никой не е по-голям от хляба.
Макар да пада нощната омая,
в дома ми стар живее любовта...
И свети ми усмивката на баба.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Миглена Миткова Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
