Усмивката на баба
Разлистила е меката трева
зелен килим към старата ни къща.
Дали в зида е щастие сковал
зидарят? Или детството се връща?
С умората от бързащия град,
пристъпвам пак към спомена невръстен,
където питка с хрупкава кора
е повече от диамантен пръстен.
И светла е захлупената стая.
Присядам търпеливо до пещта,
че никой не е по-голям от хляба.
Макар да пада нощната омая,
в дома ми стар живее любовта...
И свети ми усмивката на баба.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миглена Миткова Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
