JujuBuju (Миглена Миткова)
562 3983
14.09.2019 г., 7:54 ч.  

Усмивката на баба 

  Поезия » Строги форми
1867 6 27

Разлистила е меката трева
зелен килим към старата ни къща.
Дали в зида е щастие сковал 
зидарят? Или детството се връща?

 

С умората от бързащия град,
пристъпвам пак към спомена невръстен,
където питка с хрупкава кора
е повече от диамантен пръстен.

 

И светла е захлупената стая.
Присядам търпеливо до пещта,
че никой не е по-голям от хляба.

 

Макар да пада нощната омая,
в дома ми стар живее любовта...
И свети ми усмивката на баба.
 

© Миглена Миткова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Тези, които носят светлина на другите, никога не остават на тъмно »

2 място

Свързани произведения
Grandma's smile
JujuBuju (Миглена Миткова) JujuBuju
Преводи » Поезия, от Български
The mellow grass deliberately spreads
A carpet green to house we used to own.
Did mason lay down happiness instead
Of bricks? Or maybe smells of bread and home?
But slouchy of the old and tattered city ...
  1418  1 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??