7 янв. 2015 г., 21:57
Усмивката със тъжните очи
655
1
8
Усмивката със тъжните очи
завинаги на прага ми застана.
Обгръща ме. Притихнала мълчи,
прегърнала жестоката си драма.
Предъвква трудно сухия комат,
споменът горчив за да преглътне.
Защото тежко е, не знае как
слънцето в зениците да върне.
И пак да блеснат златните лъчи.
Душата пак щастлива да запее.
И може ли, проплаква през сълзи,
един живот без радост да живее.
Но длъжна е. Тя знае и брои
дните си, изпълнени със вяра.
Там горе мъничка звезда звезди.
Ангелска... с усмивка снежнобяла.
© Таня Мезева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Толкова красив стих! Само да не беше болката, изгарящата....
-
Ей момиче, ти цяла стихосбирка направи! Тури го ей това за заглавие и я издай! Послушай ме!!! Зем.
-
Силно и тъжно...!!!
-
Тъгата ще е спътница в живота ти,
но звездица ще ти шепне в нощта,
че трябва да продължи животът ни
дори през горчива,непресъхваща сълза!
Поздрав! -
Силно е и с тъжна красота!
Поздрав! -
Силно, затрогващо и стаило в себе си много тъга, стихотворение,
но финалът е финал на Вярата и победилата майчина обич!
Докосна ме отвсякъде.
"Усмивката със тъжните очи завинаги на прага ми застана.
Обгръща ме. Притихнала мълчи, прегърнала жестоката си драма."
Това отлично встъпление и финалните редове, оставят незаличимо впечатление!
Поздравление, Таня! -
Тъжно, нежно и много докосващо...
Почувствах болката ти и мъничка
надежда
"Там горе мъничка звезда звезди.
Ангелска... с усмивка снежнобяла."
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Но "Там горе мъничка звезда звезди.Атгелска...с усмивка снежнобяла."
Миловиден и оптимистичен край!Оценявам го!Поздрави от мен!