Усмивката със тъжните очи
804
1
8
Усмивката със тъжните очи
завинаги на прага ми застана.
Обгръща ме. Притихнала мълчи,
прегърнала жестоката си драма.
Предъвква трудно сухия комат,
споменът горчив за да преглътне.
Защото тежко е, не знае как
слънцето в зениците да върне.
И пак да блеснат златните лъчи.
Душата пак щастлива да запее.
И може ли, проплаква през сълзи,
един живот без радост да живее.
Но длъжна е. Тя знае и брои
дните си, изпълнени със вяра.
Там горе мъничка звезда звезди.
Ангелска... с усмивка снежнобяла.
© Таня Мезева All rights reserved.
