Усмивки - сто карата

Седем… Ура? Събота е!
Спалнята на тамян ухае.
Блажено рея се, потъвам
във времето - „само мое“.
Днес стихове ли да пиша? 
Или…. 
да яздя на бял кон с принца?
Или…
да прелетя в свят приказен
с килим пъстър и чудодеен?
Или….
да прелиствам мъдра книжка?
Може и да се гоним с „Мишка".

Ставай, жено, мамо, бабо! 
На внука си ти сготви супа!
Забрави май, припомни си!
Днес - ти си за него „мама“!
Не забравяй ти и мъжа си!
Инак нощем не ще те топли!
Чуй! Изпери го и изглади му 
панталона и три чисти ризи!

Ей, мъжища, мили мои, драги!
Никъде не ще отлита баба-мама!
Във дома си е забила тежка котва
и „времето й - уж само нейно“- тя
ще заложи за сто карата - усмивки.

Самадхи