18.02.2018 г., 18:47

Усмивки - сто карата

707 0 0

 

Седем… Ура? Събота е!
Спалнята на тамян ухае.
Блажено рея се, потъвам
във времето - „само мое“.
Днес стихове ли да пиша? 
Или…. 
да яздя на бял кон с принца?
Или…
да прелетя в свят приказен
с килим пъстър и чудодеен?
Или….
да прелиствам мъдра книжка?
Може и да се гоним с „Мишка".

 

 

Ставай, жено, мамо, бабо! 
На внука си ти сготви супа!
Забрави май, припомни си!
Днес - ти си за него „мама“!
Не забравяй ти и мъжа си!
Инак нощем не ще те топли!
Чуй! Изпери го и изглади му 
панталона и три чисти ризи!

Ей, мъжища, мили мои, драги!
Никъде не ще отлита баба-мама!
Във дома си е забила тежка котва
и „времето й - уж само нейно“- тя
ще заложи за сто карата - усмивки.

 

Самадхи

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гюлсер Мазлум Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...