Feb 18, 2018, 6:47 PM

Усмивки - сто карата

704 0 0

 

Седем… Ура? Събота е!
Спалнята на тамян ухае.
Блажено рея се, потъвам
във времето - „само мое“.
Днес стихове ли да пиша? 
Или…. 
да яздя на бял кон с принца?
Или…
да прелетя в свят приказен
с килим пъстър и чудодеен?
Или….
да прелиствам мъдра книжка?
Може и да се гоним с „Мишка".

 

 

Ставай, жено, мамо, бабо! 
На внука си ти сготви супа!
Забрави май, припомни си!
Днес - ти си за него „мама“!
Не забравяй ти и мъжа си!
Инак нощем не ще те топли!
Чуй! Изпери го и изглади му 
панталона и три чисти ризи!

Ей, мъжища, мили мои, драги!
Никъде не ще отлита баба-мама!
Във дома си е забила тежка котва
и „времето й - уж само нейно“- тя
ще заложи за сто карата - усмивки.

 

Самадхи

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гюлсер Мазлум All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...